Quote

Семинар+ | Zoran Kuzmanovich: Fragrance & Fascination

На 8 май Семинар+ предизвиква не само усещането за интердисциплинарност, но и за аромат. Гостува ни проф. Зоран Кузманович от Дейвидсън Колидж. Срещата е на английски език:

After Aristotle’s dismissed smell as a quality in which animals outdo humans, thinkers from Kant to Freud have also shrugged off our sense of smell as subjective and untrustworthy and therefore unworthy as a means of orienting oneself either in the world or in the world of thought. However, after the first Nobel Prize in Physiology or Medicine was awarded for the study of olfaction, smell studies have been demonstrating that despite its limited vocabulary smell actually motivates our behavior in ways we had not suspected. From Proust we know that literature includes such hidden but nonetheless powerful and deeply felt motivations, and Prof. Kuzmanovich’s talk will include side trips to memorable “smelly” places in “Hamlet”, the poetry of Tony Harrison, and the fiction of William Faulkner. The talk will also treat the audience to two short experiments, one linguistic, and one involving the senses of smell and taste.

Zoran Kuzmanovich is a Professor of English, Interdisciplinary Studies, and Film and Media Studies at Davidson College. He is the co-editor of the “MLA Approaches to Teaching Nabokov’s Lolita” (text-2008) and the author of “Quick and Dirty Serbian: A Manual for US Forces” (CD-1999). Twice President of the International Vladimir Nabokov Society, he has served as the executive editor of “Nabokov Studies” since 1996. Currently he is at work on a book about scent in literature, a multivolume encyclopedia of fragrant plants, and an Android app to help the blind fans of fragrance gather the information they need when they visit botanical gardens.

Кога: 8 май 2017 (понеделник), 18:30 ч.
Къде: ауд. 149, ІV ет. (Централно крило, Ректорат)

Advertisements
Quote

Семинар+ | Кристиян Енчев: По следите на освободеното време

Започваме летния семестър на 20 февруари със Семинар+ и гост Кристиян Енчев, който ще говори за „безсилието“ на въображението:

„По следите на освободеното време: „безсилието“ на въображението“
В изложението си ще се опитам да представя идеята за „пречупено“ въображение – разцепването му на сила и безсилие. Сила – доколкото един образ в своята пластичност получава като придатък към собствения дефицит за предзададена репродукция (повторение) освобождаване за родство. Безсилие – самото въображение влиза в контакт с невъзможното: то самото е невъобразимо. Елементът на сингуларност откъм въобразяващ субект действа отслабващо на въображението, прави го „слабо“ спрямо самата сингуларна конкретика, това е „слабост на“ тази точно (субектна) сингуларност. Безсилието на въображението, от своя страна, носи непредопределена възможност за сродявания на образни съдържания като „освободено време“.

Кристиян Енчев е доцент в Института за изследване на обществата и знанието към БАН. Автор е на философски студии и статии, както и на монографичните изследвания: „От интенционалност към интензионалност. Логическият път на виртуалисткия трансцендентализъм“ (2009), „Логика и социални критически онтологии“ (2010).

Кога: 20 февруари 2017 (понеделник), 18:30 ч.
Къде: ауд. 149 „Адам Мицкевич“ (Централна сграда, ет. 4, Ректорат, СУ)

Quote

Семинар+ | Николай Йорданов: Театралният спектакъл през XXI век

Днес най-големите международни фестивали, най-креативните продуциращи центрове по света, както и водещите теоретици на театъра очертават една картина, която предлага не просто нови имена, но и различен тип театрална изказност, отличаваща се от последните години на ХХ век. Ако миналият век създаде понятието театрална постановка (mise-en-scène) и го издигна в ранг на автономно художествено произведение, какво се случва с него днес?
Ще разгледаме няколко важни обрата в театралната практика в европейски контекст: разнообразието от перформативни сценични форми; търсенето на реалност, автентичност вместо реалистично уподобяване; все по-активното включване на публиките в случването на спектакъла; навлизането на новите технологии в създаването и разпространението на театралния спектакъл.

Къде: 149 ауд., ет. 4 на Ректората на Софийски университет (Централна сграда)
Кога: 6 февруари 2017 г., 18:30

Проф. Николай Йорданов е театрален изследовател в Института за изследване на изкуствата и преподавател в НАТФИЗ «Кр. Сарафов». Автор е на три монографии и на множеството статии по проблемите на театъра. Дългогодишен организатор и куратор на международния театрален фестивал «Варненско лято» и на платформата Световен театър в София.

Quote

Семинар+ | Васил Видински | Случайности: историческа типология

Откриваме годината със Семинар+ (по изключение от 19 ч.!) и неслучайния ни гост Васил Видински, който ще представи изследването си „Случайности: историческа типология“:

Какво може да се каже за случайното? Какви са типичните подходи, представи и дискурси за неговото осмисляне във философията и науката? Ще бъдат представени напреженията между историческото развитие и концептуалното осмисляне на пет различни понятия на случайност. Анализът тръгва от класическите примери – Платон, Аристотел, Кант и Хегел – и стига до съвременния контекст на случайността, който е представен през теорията на вероятностите и теорията на сложността. Тази обща историческа типология включва и парадигмата срещу случайността, която има теоретична, културна и дори органична природа.

Васил Видински е преподавател в катедра „История на философията“ (СУ „Св. Климент Охридски“). Изследователските му интереси са в областите философия на науката, философия на културата и съвременна философия. Автор е на монографията „Ведрото на Нютон срещу дървото на Декарт“ (2011) и е съставител на антологията „Philosophia Naturalis. Първа част: време, пространство, тяло и движение в началото на Новото време“ (2014).

Дискутанти: Димитър Божков, Огнян Касабов

Кога: 9 януари 2017 г. (понеделник), 19 ч.
Къде: ауд. 149 „Адам Мицкевич“ (Централна сграда, ет. 4, Ректорат, СУ)

Обърнете внимание на променения начален час: 19:00.
Не пропускайте!

Quote

Стефан Попов: Разпадане на политически тела

На 7 ноември ви каним на първото за тази година събитие от линията ни Семинар+. Ще се срещнем със Стефан Попов, който ще говори за анализа си на процесите в няколко големи съвременни структури, представен в наскоро публикуваната му книга „Атлантис. Дезинтеграция на политически тела“.

Днес идеята за разпадане на политически форми е по-реалистична и по-често наблюдавана в международен план, отколкото идеята за интеграция. Нещо повече, все повече откриваме, че колапс на политически тела протича най-често отвътре, по причини, заложени в тяхното собствено устройство, а не поради традиционни военни атаки отвън.

Атлантис (Атлантида) е мит за общество, което потъва вътре в себе си без външна причина. Този тип вътрешна дезинтеграция е централната тема на предлаганите анализи. Атлантис е един от многото разкази за изчезнали общества. Той наподобява мита за Содом и Гомор, които също имплозират поради божественото наказание. Но разказът за Атлантис е по-представителен за европейската културна история. Всяка нова епоха дава своя версия на основанията за катастрофата на една цяла цивилизация и смисъла на това събитие.

Лекцията представя пет профила на политически тела, които се дезинтегрират или носят висок риск за разпадане: СССР/Русия, Югославия, Украйна, Македония, Европейския съюз.
Съветският съюз е разгледан като екстатично имперско тяло с архаична неспособност да се помести в свои устойчиви граници. Неговата експанзивна натура е продължена и осъвременена от Русия. Югославия е изначално ориентирана към своя колапс поради опита си да бъде многонационална федерация. Украйна е разбрана като първично раздвоена. Тази представа съответства на нейното хилядолетно име като указващо място по границата, на края. Македония по замисъл и произход е постоянно недовършено политическо тяло. Европейският съюз е необичайна и неопределена политическа форма. В зависимост от посоката си на развитие рисковете за дезинтеграцията й може значително да нараснат.

Кога: 7.11., понеделник, 18:30 ч.
Къде: 149 ауд., Ректората на СУ (Централна сграда, 4 ет.)
________________________________

Информация

Стефан Попов (1957) е доктор по философия и социални науки от New School for Social Research, Ню Йорк (1996) и доктор на философските науки от СУ „Св. Климент Охридски” (2015). Има едногодишни специализации по международни наказателни трибунали (Виена, 1994), международни режими за сигурност (Вашингтон, 1999), конституционна политика (Фрибург, 2003), понятия на публичната политика (Виена, 2011 – 2012). Автор е на Атлантис: Дезинтеграция на политически тела (Обсидиан, 2016), Obiectum purum: Увод във феноменологията на Рене Декарт (Литературен вестник, 2015), двутомника Публичен процес: статии (Сиела, 2015), Витгенщайн: Аналитика на мистическото (Алтера, 2008), Глобални режими за сигурност в ХХI век (Атлантически клуб, 2002). Директор на „РискМонитор” (от 2007).

Quote

Иван Драгоев: Вердиев прочит на Аристотеловото определение за робството

На 16 май с лекция от рубриката Семинар+ ни гостува Иван Драгоев – философ, кореспондент на Centre LUIS GERNET, автор на няколко книги. Той ще ни представи своите идеи по устойчивостта на връзката между робството и господството:

В книга I, 4, „Политика“ Аристотел определя семейството като състоящо се от три вида взаимоотношения: господар – роб, мъж – жена, баща – дете. Интересното е, че отношението господар – роб, разбирано като отношение на собственост, ще определи в продължение на векове останалите два вида. Робът се мисли като одушевен инструмент и като напълно принадлежащ на господаря.
Това отношение към роба и впоследствие към жената, се превежда към притежателно и собственическо отношение към нея – особено красноречив пример намираме в операта „Травиата“, и по-точно в думите на Алфредо – „Ако беше моя, щях да ти осигуря сладък живот“. Анализът на тази фраза ще ни позволи да питаме не само върху собственическото отношение мъж – жена, но и де факто върху робската екзистенциална позиция на куртизанката. Ще анализираме методите за дресировка на една куртизанка и ще ги сравним със стратегиите, използвани за пречупване на волята на затворниците и превръщането им във вещи от SS-хитлеристите в концентрационните лагери.
В крайна сметка, с Хана Аренд, Гунтер Андерс, Примо Леви, Жоржо Агамбен и Цветан Тодоров ще се опитаме да разберем „баналността и посредствеността на злото“ и отговорността на сутеньорите, клиентите и обществото като цялост за поддържането посред XXI век на отношения господар – роб и техните импликации по отношение на типа политически системи, в които живеем.

Кога: 16 май, 18:30 ч.
Къде: ауд. 149, Ректорат на СУ (Централна сграда, 4 ет.)

Quote

Лъчезар Бояджиев: Визуални протоколи – обект и наратив

На 9 май ни гостува Лъчезар Бояджиев, артист визуалист, куратор, лектор и съосновател на Института за съвременно изкуство:

Визуални протоколи – обект и наратив
(Казват, че на 7.IX.1982г. вторник, в 10:03ч. сутринта по московско време, в гр. Одеса се е състоял „първият в историята на човечеството пилотиран полет на мисълта”…)

Презентацията в жанра на lecture-performance е опит на автора да осмисли връзката между ранните си произведения от кр.1980-те/н.1990-те години и някои от най-новите си визуално-художествени проекти. Употребявайки различни дисциплини, информационни потоци, изразни средства и визуално-словесни инструменти тези проекти се изливат в епистемна акселерация без това да им е било целта. Проектите търсят, намират, губят и проблематизират връзки между обекти в света, които е възможно да съществуват, но никога не могат да бъдат доказани.
Например – според автора, единственият релевантен въпрос, свързан с епохата на Антропоцена е как той ще свърши: а/ екологична катастрофа за вида; б/ посещение на метеорит в планетата; в/ планетарна експедиция в черна дупка; г/ нещо друго…? Под-въпрос на този е въпросът – видът ни има ли избор?

Кога: 09.05., 18:30
Къде: 149 ауд. в Ректората на СУ (Централна сграда, ет. 4)

Quote

Иван Христов: „Форд, По и джаз-банда” – българо-американски литературни и културни отражения между двете световни войни

Завършваме март със Семинар+ и особено интересна тема, която интердисциплинарно ще ни представи Иван Христов, доктор по нова българска литература в БАН, поет и музикант:

Феноменът Америка, подобно на женския въпрос, става актуален след Първата световна война. САЩ успяват да излязат от войната като сила със световно значение. Точно тогава за първи път се заражда и идеята за Европейски съединени щати. Но как става така, че значението на САЩ нараства? Как тази страна се превръща за кратък период от време в една „метафора на модерността“? Това „американско чудо“ дава повод на интелектуалците от кръга „Стрелец“ да анализират причините за неговото възникване и неговото значение. В презентацията подробно ще се представи присъствието на американската тема на страниците на в-к „Изток” (1925-1927) – орган на кръга „Стрелец“, като темата се разглежда в три аспекта – политически, научно-технически и културен.

Кога: 28 март 2016, 18:30

Къде: ауд. 149 в Ректората на Софийски университет (Централна сграда, 4 ет., над входа откъм двора)

Quote

Хаос, редакторски манифест (πродължение)

На 7 март (по изключение от 19 ч.!) имаме удоволствието да ви поканим на едно специално събитие:

Хаос, редакторски манифест (πродължение)

π е отворена група за съвместни действия в областта на поезията и философията, включваща на този етап Камелия Спасова, Огнян Касабов, Юнуз М. Юнуз, ВБВ, Димитър Божков и Мария Калинова. Инициативата се породи от желанието да се осмисли съвременното състояние на българската (но не само) литература и култура, както и тяхното вероятно бъдеще. За тази цел написахме заедно манифест, който беше публикуван на 15 юли 2015 г. в „Литературен вестник“, а сега може да се прочете и в този самостоятелен сайт:http://314etc.com/chaos/.

тезиси на π
1. Принципът на флуктуацията е хаосът. От хаоса – ред, от хаоса – безредие.
2. Мъртвото е добра почва.
3. Редакциите са по-ценни, по-продуктивни от редукциите.
3,14159…
5. Езикът е материален, веществен и се съпротивлява; той самият е начин за съпротива.
6. Трябва периодично да се минава отвъд езика: мисъл – слово – дело.
7. Литературата дава смисъл. И експериментира с границите на безсмислието.
8. Литературата е далечина и територия.
9. След (тоест преди) литературата-като-нововременски-проект идва езикът, словесността и книжнината.
10. Истински кризисната точка на българската литература ще бъде (отново) съдбата на българския език. Националната литература има три големи слепи петна: българската литература, писана (на други езици) извън България; наличието на поне два други големи езика освен официалния; и отношението към литературата на македонски.
11. Съвременната литература пропусна прехода: улови политическото, но не и социалното.
12. Най-същественото събитие в българската литература за последните 15 години е, че тя преживя медийно-пазарна нормализация и институционализация. Този процес ще се засилва.
13. Днес поезията преодолява опозициите (А срещу не-А) чрез материалността и случайността.
14. Литературата се срещна с машината. Разграничаваме простото подражание на машините от хаотичното подражание в литературата.
15. Възвишеното сега функционира консервативно (и реанимира въображаеми йерархии), затова се обръщаме към радикално хаотичното.
16. π е снето многократно: 1905, 1995, 2015.
17. Всичко възможно ще се случи.

Кога: 7 март 2016 г., 19 ч.
Къде: ауд. 149, ет. 4, Ректорат

Не пропускайте!

Quote

Jörg Schulte: “Vladimir Nabokov and the Calendrical Code in Russian Literature”

Продължаваме литературно с първото ни за този семестър събитие от линията Семинар+. С удоволствие ви каним на организираната съвместно с Катедра „Теория на литературата“ (Факултет по славянски филологии) публична лекция на Jörg Schulte.

Кога: 15 февруари 2016 г., 18.30 часа
Къде: Нова конферентна зала, Ректорат на СУ
(лекцията ще се проведе на английски език)

Vladimir Nabokov and the Calendrical Code in Russian Literature

Many of Vladimir Nabokov’s novels contain calendrical motives, some of them offer calendrical riddles. These riddles can be solved through a combination of historical data and events mentioned in the novel and literary allusions. Creating a “calendrical code” Nabokov continues a tradition in Russian literature that reaches back to Pushkin and Gogol’ and was continued by Chekhov and Esenin. Referring to Nabokov’s Russian novels Mary, Glory and The Gift as well as to his first English novel The Real Life of Sebastian Knight the lecture attempts to reveal some invisible links between different periods of Russian culture.

Jörg Schulte has studied Slavonic literatures in Odessa, London and Hamburg and written his PhD on the influence of rabbinical sources on the works of Isaac Babel, Bruno Schulz and Danilo Kiš. He was a research fellow at the Centre for Studies on the Classical Tradition in Poland and Eastern Europe (OBTA) at the University of Warsaw and Aby-Warburg-Fellow at The Warburg Institute in London with a project on the Polish Renaissance poet Jan Kochanowski. He has also worked as a lecturer at the College of Inter-Faculty Individual Studies in the Humanities (College MISH) in Warsaw and as a network coordinator for the project ‘Russian Jewish Cultural Continuity in the Diaspora’ based at the University of Bath. He has been teaching Russian and Polish literature at the University of Hamburg. During the academic year 2010/11, he was a visiting professor at the Institute of Interdisciplinary Studies ‘Artes Liberales’ at the University of Warsaw. His project dedicated to the life and work of the Hebrew poet Saul Tchernichowsky (1875-1943) has been conducted at the Department of Hebrew and Jewish Studies at University College London (UCL) and the Department of General and Comparative Literature of the Hebrew University from 2011 until 2013. In 2014, he has been appointed as chair of Slavonic Literature at the Institute of Slavonic Studies at the University of Cologne. Jörg Schulte’s research interests include the survival of the classical tradition in Hebrew, Russian, Polish and Serbian/Croatian / Bosnian literature, Jewish cultures in Central and Eastern Europe as well as the history of poetics, and the history of prosody.