Стефан Попов: Математизацията: условие за истинно знание?

„Математизацията на света“ е епохален жест и процес, който предопределя разгръщането на модерността. Математизацията започва с Галилей във физиката, но през 17 век с Декарт – във философията и хуманитарното мислене изобщо. Няма по-характерна черта на модерността в нейните класически измерения от опита да се математизира света (Природата).

След Декарт тя еволюира при Кант, в късната модерност при Хусерл, Витгенщайн, Хайдегер. Нейни продукти са както обективното знание (наука) в единия полюс, така и кошмара на Холокоста в другия. Днес, в една повече късно-модерна ситуация (пост-, както е популярно да се казва), математизацията е отслабена като условие за истинно знание.

Кога: 16 април, понеделник, 18:30 ч.
Къде: 149 ауд., 4 ет. на Ректората на СУ (Централна сграда, над Аулата)

Заповядайте да поговорим по интересни теми и на чаша вино по случай рождения ни ден! 🙂


* Стефан Попов (1957) е доктор по философия и социални науки от New School for Social Research, Ню Йорк (1996), и доктор на философските науки от СУ „Климент Охридски” (2015). Автор е на Декарт и математизацията на света (Алтера, 2017), Атлантис: Дезинтеграция на политически тела (Обсидиан, 2016), Obiectum purum: Увод във феноменологията на Рене Декарт (Литературен вестник, 2015), двутомника Публичен процес. Статии (Сиела, 2015), Витгенщайн: Аналитика на мистическото (Алтера, 2008), Глобални режими за сигурност в ХХI век (Атлантически клуб, 2002).

** В панелите „Хуманитаристика по диагонал“ и „Диалог по диагонал“ (в рамките на дискусионната ни линия „Знание по диагонал“), които организирахме през 2016 г., засегнахме теми около формирането, трансформацията, значимостта и разпространението на знанието в различни среди – академичните (в частност хуманитаристките) и медийните (в частност дигиталните).
С продължаването на линията искаме да разширим разговора с други „диагонали“: между и през изобретателността и структурата на човешкия опит; между и през познавателните усилия и хуманитарното знание.

Advertisements

Ben Carver: An Entangled Forest: Evolution and Speculative Fiction

Семинарът за хуманитаристи и Софийският литературоведски семинар ви канят на публична лекция на д-р Бен Карвър (Falmouth University) на 28 март 2018 г. от 18 ч. в Нова конферентна зала, СУ на тема:

An Entangled Forest: Evolution and Speculative Fiction

Evolutionary theory and the alternate history both imagine returning to a moment in the past when life might have turned out differently; by doing so, they can serve as counter-narratives to worldviews that assert design or providence. This lecture will refer to the “entangled forest” that Darwin observed at Tierra del Fuego as a figure to describe the accidental and contingent character of natural history, and to describe the exercise of imagining variant human histories in nineteenth-century literature and thought—in the words of the philosopher Charles Renouvier, “the entangled hypotheses that press upon the steps of the alternate historian.” It is also a fitting description of conspiracy narratives, whose hypersensitivity to networks of association makes entanglement an aesthetic principle of the literary form.

Лекцията и дискусията след нея ще се проведат на английски език.

Кога: 28 март 2018, сряда, 18:00
Къде: Нова конферентна зала, Ректорат на СУ „Климент Охридски“

Quote

Семинар+ | Й. Люцканов: От християнизации, ислямизации към хетероевропеизации

На 15 януари започваме със Семинар+ и специалното гостуване на Йордан Люцканов, който ще представи проекта за книга „От християнизации и ислямизации към хетероевропеизации“. Ето и неговия анонс:

Конференция на тази тема се проведе в края на март 2016 г. Формулировката изразява две идеи: от християни и мюсюлмани разни етно-културни общности стават периферни или – в по-добрия случай – маргинални европейски нации; маргиналните от тях развиват политически-значими представи за над-национална принадлежност, различна от европейската, но все пак по неволя алтернативни, т.е. зависима от нея. „Хетеро-“ насочва повече към разнородност, отколкото към по-лоша другост.
Основни историографски грижи на проекта бяха: 1) понятията „Европа“, „европейски“, „европейска идентичност“ да се използват със съзнание за тяхната историчност и направеност; 2) историческият / интелектуалният опит на различни (край)европейски гранични зони да бъде съположен; 3) да бъде съположен опитът на общности, обитаващи двете страни на фетишизираната граница между „Европа“ и „Азия“. Опорно бе разграничението между периферност и маргиналност.“
Равносметка от конференцията може да се прочете в кратка статия на доц. Люцканов, поместена в сборника Bulgarica, volume 32-2016, с. 57-62.

Кога и къде: 15 януари 2018 г. (понеделник), 18:30 ч. в 149 ауд. „Адам Мицкевич“ (Централна сграда, ет. 4, Ректорат, СУ)

Quote

Семинар+ | Венцислав Стойков: Библейската преводна традиция на новобългарски език

В предколедната ни сбирка на 11 декември 2017 Венцислав Стойков ще ни запознае с процесите на подготовка и публикуване на различните библейски версии на новобългарски език (XIX и XX в.). Ще обобщи достъпната информация от публикации и архиви, като анализира преводите и техните вероятни оригинали. Какви са водещите принципи при работа; какви текстови, езикови и смислови влияния са допуснати; как предходните версии влияят на следващите; какви промени настъпват при печатането и преиздаването, как са възприети и разпространени отделните текстове и издания?

Ще потърсим заедно отговори на въпросите трябва ли и защо да се правят нови редакции и преводи на Библията на български език.

Кога: 11 декември, понеделник, 18:30 ч.
Къде: 149 ауд., ет 4 в Ректората на СУ (Централна сграда)

Quote

Семинар+ | Zoran Kuzmanovich: Fragrance & Fascination

На 8 май Семинар+ предизвиква не само усещането за интердисциплинарност, но и за аромат. Гостува ни проф. Зоран Кузманович от Дейвидсън Колидж. Срещата е на английски език:

After Aristotle’s dismissed smell as a quality in which animals outdo humans, thinkers from Kant to Freud have also shrugged off our sense of smell as subjective and untrustworthy and therefore unworthy as a means of orienting oneself either in the world or in the world of thought. However, after the first Nobel Prize in Physiology or Medicine was awarded for the study of olfaction, smell studies have been demonstrating that despite its limited vocabulary smell actually motivates our behavior in ways we had not suspected. From Proust we know that literature includes such hidden but nonetheless powerful and deeply felt motivations, and Prof. Kuzmanovich’s talk will include side trips to memorable “smelly” places in “Hamlet”, the poetry of Tony Harrison, and the fiction of William Faulkner. The talk will also treat the audience to two short experiments, one linguistic, and one involving the senses of smell and taste.

Zoran Kuzmanovich is a Professor of English, Interdisciplinary Studies, and Film and Media Studies at Davidson College. He is the co-editor of the “MLA Approaches to Teaching Nabokov’s Lolita” (text-2008) and the author of “Quick and Dirty Serbian: A Manual for US Forces” (CD-1999). Twice President of the International Vladimir Nabokov Society, he has served as the executive editor of “Nabokov Studies” since 1996. Currently he is at work on a book about scent in literature, a multivolume encyclopedia of fragrant plants, and an Android app to help the blind fans of fragrance gather the information they need when they visit botanical gardens.

Кога: 8 май 2017 (понеделник), 18:30 ч.
Къде: ауд. 149, ІV ет. (Централно крило, Ректорат)

Quote

Семинар+ | Кристиян Енчев: По следите на освободеното време

Започваме летния семестър на 20 февруари със Семинар+ и гост Кристиян Енчев, който ще говори за „безсилието“ на въображението:

„По следите на освободеното време: „безсилието“ на въображението“
В изложението си ще се опитам да представя идеята за „пречупено“ въображение – разцепването му на сила и безсилие. Сила – доколкото един образ в своята пластичност получава като придатък към собствения дефицит за предзададена репродукция (повторение) освобождаване за родство. Безсилие – самото въображение влиза в контакт с невъзможното: то самото е невъобразимо. Елементът на сингуларност откъм въобразяващ субект действа отслабващо на въображението, прави го „слабо“ спрямо самата сингуларна конкретика, това е „слабост на“ тази точно (субектна) сингуларност. Безсилието на въображението, от своя страна, носи непредопределена възможност за сродявания на образни съдържания като „освободено време“.

Кристиян Енчев е доцент в Института за изследване на обществата и знанието към БАН. Автор е на философски студии и статии, както и на монографичните изследвания: „От интенционалност към интензионалност. Логическият път на виртуалисткия трансцендентализъм“ (2009), „Логика и социални критически онтологии“ (2010).

Кога: 20 февруари 2017 (понеделник), 18:30 ч.
Къде: ауд. 149 „Адам Мицкевич“ (Централна сграда, ет. 4, Ректорат, СУ)

Quote

Семинар+ | Николай Йорданов: Театралният спектакъл през XXI век

Днес най-големите международни фестивали, най-креативните продуциращи центрове по света, както и водещите теоретици на театъра очертават една картина, която предлага не просто нови имена, но и различен тип театрална изказност, отличаваща се от последните години на ХХ век. Ако миналият век създаде понятието театрална постановка (mise-en-scène) и го издигна в ранг на автономно художествено произведение, какво се случва с него днес?
Ще разгледаме няколко важни обрата в театралната практика в европейски контекст: разнообразието от перформативни сценични форми; търсенето на реалност, автентичност вместо реалистично уподобяване; все по-активното включване на публиките в случването на спектакъла; навлизането на новите технологии в създаването и разпространението на театралния спектакъл.

Къде: 149 ауд., ет. 4 на Ректората на Софийски университет (Централна сграда)
Кога: 6 февруари 2017 г., 18:30

Проф. Николай Йорданов е театрален изследовател в Института за изследване на изкуствата и преподавател в НАТФИЗ «Кр. Сарафов». Автор е на три монографии и на множеството статии по проблемите на театъра. Дългогодишен организатор и куратор на международния театрален фестивал «Варненско лято» и на платформата Световен театър в София.

Quote

Семинар+ | Васил Видински | Случайности: историческа типология

Откриваме годината със Семинар+ (по изключение от 19 ч.!) и неслучайния ни гост Васил Видински, който ще представи изследването си „Случайности: историческа типология“:

Какво може да се каже за случайното? Какви са типичните подходи, представи и дискурси за неговото осмисляне във философията и науката? Ще бъдат представени напреженията между историческото развитие и концептуалното осмисляне на пет различни понятия на случайност. Анализът тръгва от класическите примери – Платон, Аристотел, Кант и Хегел – и стига до съвременния контекст на случайността, който е представен през теорията на вероятностите и теорията на сложността. Тази обща историческа типология включва и парадигмата срещу случайността, която има теоретична, културна и дори органична природа.

Васил Видински е преподавател в катедра „История на философията“ (СУ „Св. Климент Охридски“). Изследователските му интереси са в областите философия на науката, философия на културата и съвременна философия. Автор е на монографията „Ведрото на Нютон срещу дървото на Декарт“ (2011) и е съставител на антологията „Philosophia Naturalis. Първа част: време, пространство, тяло и движение в началото на Новото време“ (2014).

Дискутанти: Димитър Божков, Огнян Касабов

Кога: 9 януари 2017 г. (понеделник), 19 ч.
Къде: ауд. 149 „Адам Мицкевич“ (Централна сграда, ет. 4, Ректорат, СУ)

Обърнете внимание на променения начален час: 19:00.
Не пропускайте!

Quote

Семинар + | Николай Чернокожев: Визуални стереотипи – погледи и образи

Изложението на това представяне от серията ни Семинар+ ще се концентрира върху живота и тиражирането на една от най-популярните (позитивни) фигури, свързани с България – розата.

Розата и особено розобера като време, в което хора и места се сдобиват с други, сякаш надвсекидневни, ореоли, обгърнати са от ухания и мечти и т.н.

На срещата ни на 15 ноември проф. Николай Чернокожев ще опише какво виждат и усещат немскоезичните пътешественици; как го рисуват и разказват.

Къде: 149 ауд., 4 ет. на Ректората на СУ (Централна сграда)

Кога: 15.11.2016 г., понеделник, 18:30 ч.

Quote

Стефан Попов: Разпадане на политически тела

На 7 ноември ви каним на първото за тази година събитие от линията ни Семинар+. Ще се срещнем със Стефан Попов, който ще говори за анализа си на процесите в няколко големи съвременни структури, представен в наскоро публикуваната му книга „Атлантис. Дезинтеграция на политически тела“.

Днес идеята за разпадане на политически форми е по-реалистична и по-често наблюдавана в международен план, отколкото идеята за интеграция. Нещо повече, все повече откриваме, че колапс на политически тела протича най-често отвътре, по причини, заложени в тяхното собствено устройство, а не поради традиционни военни атаки отвън.

Атлантис (Атлантида) е мит за общество, което потъва вътре в себе си без външна причина. Този тип вътрешна дезинтеграция е централната тема на предлаганите анализи. Атлантис е един от многото разкази за изчезнали общества. Той наподобява мита за Содом и Гомор, които също имплозират поради божественото наказание. Но разказът за Атлантис е по-представителен за европейската културна история. Всяка нова епоха дава своя версия на основанията за катастрофата на една цяла цивилизация и смисъла на това събитие.

Лекцията представя пет профила на политически тела, които се дезинтегрират или носят висок риск за разпадане: СССР/Русия, Югославия, Украйна, Македония, Европейския съюз.
Съветският съюз е разгледан като екстатично имперско тяло с архаична неспособност да се помести в свои устойчиви граници. Неговата експанзивна натура е продължена и осъвременена от Русия. Югославия е изначално ориентирана към своя колапс поради опита си да бъде многонационална федерация. Украйна е разбрана като първично раздвоена. Тази представа съответства на нейното хилядолетно име като указващо място по границата, на края. Македония по замисъл и произход е постоянно недовършено политическо тяло. Европейският съюз е необичайна и неопределена политическа форма. В зависимост от посоката си на развитие рисковете за дезинтеграцията й може значително да нараснат.

Кога: 7.11., понеделник, 18:30 ч.
Къде: 149 ауд., Ректората на СУ (Централна сграда, 4 ет.)
________________________________

Информация

Стефан Попов (1957) е доктор по философия и социални науки от New School for Social Research, Ню Йорк (1996) и доктор на философските науки от СУ „Св. Климент Охридски” (2015). Има едногодишни специализации по международни наказателни трибунали (Виена, 1994), международни режими за сигурност (Вашингтон, 1999), конституционна политика (Фрибург, 2003), понятия на публичната политика (Виена, 2011 – 2012). Автор е на Атлантис: Дезинтеграция на политически тела (Обсидиан, 2016), Obiectum purum: Увод във феноменологията на Рене Декарт (Литературен вестник, 2015), двутомника Публичен процес: статии (Сиела, 2015), Витгенщайн: Аналитика на мистическото (Алтера, 2008), Глобални режими за сигурност в ХХI век (Атлантически клуб, 2002). Директор на „РискМонитор” (от 2007).